поокопитва

Речник на българския език

1. поокопитва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поокопитва е производна форма на поокопитвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поокопитва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поокопитва е производна форма на поокопитвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поокопитва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поокопитва е производна форма на поокопитвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).