поококорвахте

Речник на българския език

1. поококорвахте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

поококорвахте е производна форма на поококорвам (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. поококорвахте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

поококорвахте е производна форма на поококорвам (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).