поококорваха

Речник на българския език

1. поококорваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поококорваха е производна форма на поококорвам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поококорваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

поококорваха е производна форма на поококорвам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).