поококорвах

Речник на българския език

1. поококорвах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

поококорвах е производна форма на поококорвам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. поококорвах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

поококорвах е производна форма на поококорвам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).