поококорвало

Речник на българския език

1. поококорвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поококорвало е производна форма на поококорвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поококорвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поококорвало е производна форма на поококорвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поококорвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поококорвало е производна форма на поококорвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поококорвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поококорвало е производна форма на поококорвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).