поококорва

Речник на българския език

1. поококорва — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поококорва е производна форма на поококорвам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поококорва — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поококорва е производна форма на поококорвам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поококорва — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поококорва е производна форма на поококорвам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).