пооклюмаше

Речник на българския език

1. пооклюмаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

пооклюмаше е производна форма на пооклюмам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. пооклюмаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

пооклюмаше е производна форма на пооклюмам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).