пооклюмах

Речник на българския език

1. пооклюмах — мин. св. вр., 1 л., ед. ч.

пооклюмах е производна форма на пооклюмам (мин. св. вр., 1 л., ед. ч.).

2. пооклюмах — мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.

пооклюмах е производна форма на пооклюмам (мин. несв. вр., 1 л., ед. ч.).