поокаяло е

Речник на българския език

1. поокаяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поокаяло е е производна форма на поокая (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поокаяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поокаяло е е производна форма на поокая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).