поокаяло

Речник на българския език

1. поокаяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поокаяло е производна форма на поокая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поокаяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

поокаяло е производна форма на поокая (мин. деят. св. прич. ср. р.).