поокаяли

Речник на българския език

1. поокаяли — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поокаяли е производна форма на поокая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поокаяли — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поокаяли е производна форма на поокая (мин. деят. св. прич. мн. ч.).