поокаяла

Речник на българския език

1. поокаяла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поокаяла е производна форма на поокая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поокаяла — мин. деят. св. прич. ж. р.

поокаяла е производна форма на поокая (мин. деят. св. прич. ж. р.).