поокаял

Речник на българския език

1. поокаял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поокаял е производна форма на поокая (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поокаял — мин. деят. св. прич. м. р.

поокаял е производна форма на поокая (мин. деят. св. прич. м. р.).