поокастряха

Речник на българския език

1. поокастряха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поокастряха е производна форма на поокастрям (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поокастряха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

поокастряха е производна форма на поокастрям (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).