поокастрил съм

Речник на българския език

1. поокастрил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поокастрил съм е производна форма на поокастря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. поокастрил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поокастрил съм е производна форма на поокастря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).