поокастрили

Речник на българския език

1. поокастрили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поокастрили е производна форма на поокастря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поокастрили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

поокастрили е производна форма на поокастря (мин. деят. св. прич. мн. ч.).