поокастрила

Речник на българския език

1. поокастрила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поокастрила е производна форма на поокастря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поокастрила — мин. деят. св. прич. ж. р.

поокастрила е производна форма на поокастря (мин. деят. св. прич. ж. р.).