поокастрил

Речник на българския език

1. поокастрил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поокастрил е производна форма на поокастря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поокастрил — мин. деят. св. прич. м. р.

поокастрил е производна форма на поокастря (мин. деят. св. прич. м. р.).