поокастрело

Речник на българския език

1. поокастрело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поокастрело е производна форма на поокастря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поокастрело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поокастрело е производна форма на поокастря (мин. деят. несв. прич. ср. р.).