поокастрели

Речник на българския език

1. поокастрели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поокастрели е производна форма на поокастря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поокастрели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поокастрели е производна форма на поокастря (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).