поокастрела

Речник на българския език

1. поокастрела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поокастрела е производна форма на поокастря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поокастрела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

поокастрела е производна форма на поокастря (мин. деят. несв. прич. ж. р.).