поокаляха

Речник на българския език

1. поокаляха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

поокаляха е производна форма на поокалям (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поокаляха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

поокаляха е производна форма на поокалям (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).