поокаляло

Речник на българския език

1. поокаляло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поокаляло е производна форма на поокалям (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поокаляло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поокаляло е производна форма на поокалям (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поокаляло — мин. деят. св. прич. ср. р.

поокаляло е производна форма на поокалям (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поокаляло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поокаляло е производна форма на поокалям (мин. деят. несв. прич. ср. р.).