поокаля

Речник на българския език

1. поокаля — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поокаля е производна форма на поокалям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поокаля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поокаля е производна форма на поокалям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поокаля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поокаля е производна форма на поокалям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).