поокаели

Речник на българския език

1. поокаели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поокаели е производна форма на поокая (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поокаели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поокаели е производна форма на поокая (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).