поожулил си

Речник на българския език

1. поожулил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поожулил си е производна форма на поожуля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поожулил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поожулил си е производна форма на поожуля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).