поожулило е

Речник на българския език

1. поожулило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поожулило е е производна форма на поожуля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поожулило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поожулило е е производна форма на поожуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).