поожулило

Речник на българския език

1. поожулило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поожулило е производна форма на поожуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поожулило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поожулило е производна форма на поожуля (мин. деят. св. прич. ср. р.).