поожулила е

Речник на българския език

1. поожулила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поожулила е е производна форма на поожуля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поожулила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поожулила е е производна форма на поожуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).