поожулила

Речник на българския език

1. поожулила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

поожулила е производна форма на поожуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. поожулила — мин. деят. св. прич. ж. р.

поожулила е производна форма на поожуля (мин. деят. св. прич. ж. р.).