поожулил

Речник на българския език

1. поожулил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поожулил е производна форма на поожуля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поожулил — мин. деят. св. прич. м. р.

поожулил е производна форма на поожуля (мин. деят. св. прич. м. р.).