пооживяло си

Речник на българския език

1. пооживяло си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

пооживяло си е производна форма на пооживя (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. пооживяло си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

пооживяло си е производна форма на пооживея (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. пооживяло си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

пооживяло си е производна форма на пооживея (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).