пооживяло е

Речник на българския език

1. пооживяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пооживяло е е производна форма на пооживя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пооживяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пооживяло е е производна форма на пооживея (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. пооживяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пооживяло е е производна форма на пооживея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).