пооживял

Речник на българския език

1. пооживял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пооживял е производна форма на пооживя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пооживял — мин. деят. несв. прич. м. р.

пооживял е производна форма на пооживя (мин. деят. несв. прич. м. р.).

3. пооживял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пооживял е производна форма на пооживея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

4. пооживял — мин. деят. св. прич. м. р.

пооживял е производна форма на пооживея (мин. деят. св. прич. м. р.).