пооживил си

Речник на българския език

1. пооживил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пооживил си е производна форма на пооживя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. пооживил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

пооживил си е производна форма на пооживя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).