пооживил е

Речник на българския език

1. пооживил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пооживил е е производна форма на пооживя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пооживил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пооживил е е производна форма на пооживя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).