пооживило е

Речник на българския език

1. пооживило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пооживило е е производна форма на пооживя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пооживило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пооживило е е производна форма на пооживя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).