пооживило

Речник на българския език

1. пооживило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пооживило е производна форма на пооживя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пооживило — мин. деят. св. прич. ср. р.

пооживило е производна форма на пооживя (мин. деят. св. прич. ср. р.).