пооживи

Речник на българския език

1. пооживи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

пооживи е производна форма на пооживя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. пооживи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

пооживи е производна форма на пооживя (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. пооживи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

пооживи е производна форма на пооживя (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. пооживи — повелително наклонение, ед. ч.

пооживи е производна форма на пооживя (повелително наклонение, ед. ч.).