пооживели

Речник на българския език

1. пооживели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

пооживели е производна форма на пооживя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. пооживели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

пооживели е производна форма на пооживя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. пооживели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

пооживели е производна форма на пооживея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. пооживели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

пооживели е производна форма на пооживея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).