поодухвало

Речник на българския език

1. поодухвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поодухвало е производна форма на поодухвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поодухвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поодухвало е производна форма на поодухвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поодухвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поодухвало е производна форма на поодухвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поодухвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поодухвало е производна форма на поодухвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).