поогорчавало си

Речник на българския език

1. поогорчавало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поогорчавало си е производна форма на поогорчавам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. поогорчавало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поогорчавало си е производна форма на поогорчавам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. поогорчавало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

поогорчавало си е производна форма на поогорчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).