поогорчавало

Речник на българския език

1. поогорчавало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поогорчавало е производна форма на поогорчавам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поогорчавало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поогорчавало е производна форма на поогорчавам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. поогорчавало — мин. деят. св. прич. ср. р.

поогорчавало е производна форма на поогорчавам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. поогорчавало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поогорчавало е производна форма на поогорчавам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).