пооголяло

Речник на българския език

1. пооголяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пооголяло е производна форма на пооголея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пооголяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

пооголяло е производна форма на пооголея (мин. деят. св. прич. ср. р.).