пооголял

Речник на българския език

1. пооголял — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пооголял е производна форма на пооголея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пооголял — мин. деят. св. прич. м. р.

пооголял е производна форма на пооголея (мин. деят. св. прич. м. р.).