пооголил е

Речник на българския език

1. пооголил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пооголил е е производна форма на пооголя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пооголил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пооголил е е производна форма на пооголя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).