пооголило е

Речник на българския език

1. пооголило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пооголило е е производна форма на пооголя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пооголило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пооголило е е производна форма на пооголя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).