пооголило

Речник на българския език

1. пооголило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

пооголило е производна форма на пооголя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. пооголило — мин. деят. св. прич. ср. р.

пооголило е производна форма на пооголя (мин. деят. св. прич. ср. р.).