пооголила

Речник на българския език

1. пооголила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

пооголила е производна форма на пооголя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. пооголила — мин. деят. св. прич. ж. р.

пооголила е производна форма на пооголя (мин. деят. св. прич. ж. р.).