пооголил

Речник на българския език

1. пооголил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

пооголил е производна форма на пооголя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. пооголил — мин. деят. св. прич. м. р.

пооголил е производна форма на пооголя (мин. деят. св. прич. м. р.).