пооголил
1.
пооголил —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
пооголил
е производна форма
на пооголя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
пооголил —
мин. деят. св. прич. м. р.
пооголил
е производна форма
на пооголя (мин. деят. св. прич. м. р.).